География
Разположение и граници
Тайга край град Верхоянск, Източен Сибир
Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от Съединените щати или Китай и 1,7 пъти по-голяма от Канада. Заема източните области на Европа и северната част на Азия – от ексклава Калининградска област в Централна Европа до Диомидовите острови в Беринговия проток и от Земята на Франц Йосиф в Арктика до връх Базардюзю в Кавказ.
Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km. На запад страната има сухоземна граница с Норвегия (196 km), Финландия (1313 km), Естония (290 km), Латвия (292 km), Беларус (959 km) и Украйна (1576 km), както и излаз на Балтийско море. На брега на Балтийско море е разположена и ексклавната Калининградска област, която граничи по суша с Литва (227 km) и Полша (432 km).
На югозапад Русия има излаз на Азовско и Черно море, както и на голямото вътрешно езеро Каспийско море. По суша граничи с Грузия (723 km, включително с частично признатите държави Абхазия и Южна Осетия) и Азербайджан (284 km).[9] Южната граница на страната в Азия е с Казахстан (6846 km), Китай (40 km в Южен Сибир и отделен участък от 3605 km в Далечния Изток), Монголия (3441 km) и Северна Корея (18 km).
На изток Русия има излаз на Тихия океан и свързаните с него Японско, Охотско и Берингово море. На североизток страната има дълга морска граница със Съединените американски щати, която преминава през Беринговия проток, отделящ руския полуостров Чукотка от американския щат Аляска. На север Русия граничи със Северния ледовит океан и неговите Източносибирско море, Море Лаптеви, Карско и Баренцево море.
Релеф и води
Основната част от територията на Европейска Русия е заета от обширната Източноевропейска равнина, в централната част на която са сравнително високите Валдайски възвишения с надморска височина до 350 m. По-голямата част от тази равнина попада във водосборната област на река Волга, която се влива в Каспийско море и чиито основни притоци са Кама и Ока. Дон, другата голяма река в южната част на Европейска Русия, се влива в Азовско море. В северната част на Източноевропейската равнина се намират Онежкото и Ладожкото езеро, които се оттичат чрез река Нева в Балтийско море. Североизточните части на Европейска Русия са във водосборната област на Северния ледовит океан, като най-голямите реки в този район са Северна Двина и Печора.
В най-южната си част Европейска Русия достига до планинския хребет Голям Кавказ, където се намира и най-високият връх в страната – Елбрус (5642 m). За източна граница на Европа обикновено се приема планинската верига Урал (1895 m), която пресича цяла Русия от север на юг и отделя европейската част на страната от обширния регион Сибир, който се отводнява чрез няколко главни речни системи към Северния ледовит океан.
Източно от Урал се намира обширната Западносибирска равнина, която се оттича главно чрез реките Об с главния си приток Иртиш и Енисей. На изток от нея е разположено Средносибирското плато, отделни части от което имат планински характер и достигат надморска височина 1701 m (платото Путорана), но на изток се спуска и преминава в Централноякутската равнина, отводнявана от река Лена.
В най-североизточната част на Сибир се намират Верхоянския хребет (2389 m) и хребета Черски (3147 m), както Яно-индигирската и Колимската низина. Най-големите реки в тази област са Индигирка и Колима. Южната част на Сибир има предимно планински релеф – от запад на изток там са разположение планините Алтай (4506 m), Саян (3492 m), Яблонов хребет (1678 m), Становой хребет (2482 m). Между тях се намира езерото Байкал – най-голямото по площ в страната и най-дълбокото в света, съдържащо над една пета от всички повърхностни несолени води в света. То се отводнява от река Ангара, приток на Енисей.
На изток Сибир граничи с руския Далечен Изток, като двата региона са разделени от главния вододел между Северния ледовит и Тихия океан, преминаващ по Колимските планини, хребета Джугджур и Становой хребет. Източно от тях са крайбрежните низини по тихоокеанското крайбрежие и вулканичните планини на полуостров Камчатка. Най-голямата река в тази област е Анадир. В южната част на руския Далечен изток се намира басейна на река Амур и планините Сихоте Алин (2077 m).
Климат
Климатът е континентален, в северните райони — рязко континентален, а в Далечния изток — умерен, мусонен. В по-южните райони е топъл.
Средните температури през януари са между 0 до -5°С в европейската част, до -40 С и -50° С в Якутия. През юли температурите са от 5 С в Северен Сибир до 24-25°С в Прикаспийската низина. В Чукотка са били измервани и температури от порядъка на -60 — -70 градуса през зимата.
Валежи — до 2000 мм в Алтай и Северен Кавказ, до 1000 мм в Далечния изток, 700 мм в европейските равнини.
Флора и фауна
Територията на Русия е заета от разнообразни природни зони — от пустинните брегове на Каспийско море до полярните ледове на островите Нова земя и Новосибирските острови. Широко застъпени са степите, тайгата и тундрата. В европейската част растителността е предимно широколистна.
Растителността е арктическа, тундрова, лесотундрова, степна, смесени гори (заемат около 65% от площта на страната). Областите с вечна замръзналост в северните части заемат около 10 млн.кв.км. Тундровата растителност е оскъдна — предимно листнати мъхове и лишеи. От иглолистните видове най-разпространени са смърч, ела, бор и лиственица. От широколистните — дъб, ясен, габър, бреза и явор.
Фауната също е много разнообразна, сред животинските видове често срещани са сърни, вълци, лисици и северни елени. По-редки са камилите, леопардите и тигрите.
