Културата на Русия е смесица от наследството на множество епохи и култури в една многонационална държава като Русия. В исторически план в страната доминира руската култура, начело с руския език и националност. Това се обяснява от една страна с огромния брой на етническите руснаци в страната, а от друга с целенасочената политика на държавата в няколко периода на насилствено подтискане на алтернативни култури.

Политиката на Съветския съюз по отношение на културата не е еднозначна. Част от основните цели на съюза е било желанието за определяне на "нов" съветски народ и съответно съветска култура. Това, обаче, се противопоставя на няколкото кампании за запазване на националните култури на републиките. Всяка етническа група е имала своите "велики национални писатели", а и фолклорът е бил официално насърчаван.

 

 

 

 

Архитектура

 

Руската архитектура има няколко значителни периода на развитие, като в по-ранните е ясно изразена в облика на православните църкви и някои крепости. Ранната руска архитектура е силно повлияна от Византия. Днес обаче са запазени много малко светски сгради със средновековен облик, като една от тях е двореца на Андрей Боголюбски. След края на монголската доминация над руските земи настъпва разцвет на строителството. При управлението на Иван III в Русия са поканени редица архитекти от Венеция и Флоренция, които оформят множество сгради, вплитайки италиански ренесансови мотиви. Една от тях е московския кремъл, чийто кули обаче са били построени по-късно. При Петър Велики, под влиянието на барока са построени някои от най-красивите сгради в тогавашната столица Петроград. Заформя се т.нар. Петровски барок. След свалянето на монархията и създаването на СССР архитектурните стилове се променят коренно. Запланувани биват градове с огромни улици и здания, в основно архитектурно течение се превръща т.нар. конструктивизъм. След това започва да се заформя и сталинистката архитектура, наричана понякога и сталинистка готика заради определени специфични елементи. Типичен пример за такова строителство е сградата на Московския държавен университет.

Литература

Руската литература е книжнината, издадена в Русия или от руски емигранти, както и рускоезичната литература, написана от няколко независими нации по времето на Руската империя или на Съветския съюз. С разпадането на СССР някои нации и култури излизат със становище, че различни съветски писатели, които са писали на руски език, принадлежат към етно-културни общности, различни от руската. Староруската литература се състои от няколко разпръснати произведения, написани на староруски език (известен още като древноруски). Анонимни творби от този период включват Слово о Полку Игореве и Моление Даниила Заточника. Т.нар. жития святых (жития на светците) са често срещан жанр в староруската литература. Вестернизацията на Русия, свързвана най-често с имената на цар Петър Велики и царица Екатерина Велика, съвпада с обновяването на руската азбука и на увеличена търпимост към идеята за използването на народния език за общи литературни цели. В началото на 18 век автори като Дмитрий Кантемир, Василий Тредяковски и Михаил Ломоносов положили основата на пътя, по който по-късно щели да минат поети като Гаврила Романович Державин, драматузи като Александър Петрович Сумароков и Денис Фонвизин и прозаици като Николай Карамзин и Александър Радищев. Романтизмът през 19 век благоприятства за процъфтяването на поезията, именно това е "златния век" на руската литература. В този период творят Василий Жуковски, Александър Пушкин, Алексей Константинович Толстой и Михаил Лермонтов — световно признати поети, както и прозаиците Иван Тургенев, Николай Гогол, Лев Толстой и Фьодор Достоевски, който е считан от някои критици за най-добрия романист на всички времена. Началото на 20 век е определяно като "сребърна епоха" с творбите на Анна Ахматова, Борис Пастернак и Владимир Маяковски. Съветизацията на Русия оказва влияние върху литературата след 1917. Максим Горки, нобеловият лауреат Михаил Шолохов, Валентин Катаев, Алексей Толстой, Владимир Маяковски, Илф и Петров стават известни като автори на съветска литература. Докато социалния реализъм получава подкрепата на СССР, някои от писателите като Михаил Булгаков, Борис Пастернак, Андрей Платонов, Осип Манделщам, Исак Бабел и Василий Гросман тайно продължават класицистическата традиция на руската литература, пишейки „под масата“, като за тях е невъзможно такива творби да бъдат издадени докато са живи. Братята Серапион настояват на правото да творят литература, която да бъде независима от политическата идеология, и това води до конфликт между тях и правителството. Властта не толерира и експерименталното изкуство на групата Обериу. Междувременно емигранти като нобеловия лауреат Иван Бунин, Александър Куприн, Андрей Бели, Марина Цветаева и Владимир Набоков продължават да творят успешно в чужбина. В следсталинова Русия социалният реализъм остава единственият разрешен стил. Александър Солженицин и Варлам Шаламов публикуват някои свои творби в края на 60-те години. Според някои, Социалният критицизъм става известен когато братя Стругацки започват да го използват. Развива се и т.нар. бардова поезия. Малко преди разпадането на Съветския съюз автори като Йосиф Бродски и майсторът на разказите Сергей Довлатов се радват на успех на запад, но славата им в СССР се ограничава само до самиздат.

Музика

Подобно на останалите изкуства в Русия, музиката е изключително разнообразна. В исторически план тя се дели на руска класическа музика, съветска музика и пост-съветска руска музика. Михаил Глинка (1804—1857) е един от първите значителни руски композитори, чийто опери Иван Сусанин и Руслан и Людмила стават световноизвестни. Въпреки това първата руска опера е Любовникът магьосник на Иван Керцели, поставена в Москва през 1772 година. Започва бурен период на развитие за руската опера, кулминацията на който са годините на т.нар. "Могъща петорка" — Мили Балакирев, Николай Римски-Корсаков, Модест Мусоргски, Александър Бородин и Цезар Кюи, които творят заедно между 1856 и 1870, формирайки изцяло руска романтична музика, различна от тази на стандартните европейски музикални школи. Те са едно от най-важните звена на националния романтизъм в Русия. Творби на тези композитори са оперите Борис Годунов, Княз Игор (включваща известните Половецки танци) и Хованщина, симфоничната сюита Шехерезада, както и източната фантазия за пиано Исламей. Голям представител на руския романтизъм е и Пьотр Илич Чайковски, известен най-вече с балетите си Лешникотрошачката и Лебедово езеро, както и операта Евгений Онегин. Неговият западен музикален стил го отделя от Петорката, но той поддържа добри отношения с тях. Сергей Рахманинов създава голям брой виртуозни творби за пиано. След края на Романтизма руската музика продължава да е на високо ниво с творбите на Сергей Прокофиев, Игор Стравински, Александър Скрябин, Дмитрий Шостакович и Алфред Шнитке. Освен с композиторите, Русия е известна и с виртуозни изпълнители като оперния певец Фьодор Шаляпин, пианистите Святослав Рихтер и Владимир Хоровиц, цигуларите Давид Ойстрах и Леонид Коган, виолончелистът Мстислав Ростропович и виолистът Юри Башмет. По времето на СССР, музиката не е толкова идеологически повлияна, колкото литературата. През 1922 Давид Парнах основава първия съветски джаз-оркестър, който се радва на голяма популярност. Исак Дунаевски също има заслуга за популяризирането на този стил, прилагайки го във филма на Григорий Александров Веселите приятели (1934). Олег Лундстрьом за дълго време е един от най-известните джаз-изпълнители в СССР. В края на 60-те се появяват т.нар. "съветски бардове" — певци-китаристи, изпълняващи лесно запомнящи се песни. Едни от най-популярните стават Булат Окуджава, Владимир Висоцки и Юри Визбор. По време на перестройката се появяват първите рок-групи, като "Кино" (с Виктор Цой), "Аквариум" и др. След разпада на Съветския Съюз руската музика навлиза в кратък период на упадък, но в последно време Дима Билан и дуета "Тату" придобиват световна известност.

 

Кино

За символично начало на руското кинематографично изкуство може да се счита заснемането на коронацията на император Николай II от французина Камий Серф, сподвижник на братя Люмиер. Руското кино започва да се развива бързо, и до 1916 година биват произведени 499 филма. За разлика от американското кино например, руското (и по-късно съветското) възприемат филмите много повече като артистично изразно средство, отколкото като средство за забавляване на масите.

Идването на болшевиките на власт, а след това и на Йосиф Сталин налага социалистическия реализъм като водещ стил в киноизкуството. Някои от съветските филми на 1920-те години, като Броненосецът „Потьомкин“, Майка и Човек с кинокамера не само се превръщат в знакови за епохата, но и въвеждат редица от основните похвати на съвременното кино. Редица по-късни съветски филми получават световно признание и престижни награди, като Москва не вярва на сълзи, Балада за войник, Бялото слънце на пустинята, Седемнадесет мига от пролетта, Соларис и Сталкер.

В по-ново време популярни стават филмите Дом за глупаци и Нощна стража.

 

Кухня

Водка и сельодка, шампанско с хайвер, „Бьоф Строганов“, киевски котлети, есетра, сьомга, моруна, шашлик, борш, солянка, пелмени и блини… Сигурно това е първото, което ви идва наум, когато чуете за класическата руска трапеза.
Но руската кухня не е само това. Както всяка голяма държава и Русия е възприела кулинарните рецепти на много страни и народи. И така се е получила една разкошна съкровищница от наслади за всеки вкус. От пикантните и пищни южни ястия до по-сдържаните, но не по-малко вкусни рецепти на Севера.
И все пак ще бъдете изненадани колко много от традиционно руските ястия са украсявали трапезата ви, без дори да сте знаели произхода им. Но може би най-приятното е, че за разлика от много други чужди рецепти руските ястия не изискват някакви суперекзотични продукти, нито пък са трудни за приготвяне. (Класическа руска кухня)

Разпростирайки се от Източна Европа през Азия до Северноатлантическия океан, Русия има два пъти по – голяма територия  от САЩ и население от 150 милиона души. Неизбежни в тази необятна държава са етническите, икономическите и културните различия и особености. Сред тях особено характерна е руската кулинарна традиция, която е и една от емблемите на Русия по света.

Руската кухня не е просто храна, а истинско събитие, празник. Дори и най – неформалната вечеря с роднини и приятели се превръща в истински спектакъл, съпроводен от безброй тостове, весели истории и смях. Руското гостоприемство е пословично. Всеки гост неизменно бива затрупан от храна, напитки и ... добро настроение. Домакинът в Русия от своя страна разчита главно на импровизация в кухнята и на доброто си настроение. 

Първото ястие са солените "закуски" - богат асортимент от салати и мезета за неизбежните наздравици с водка. Те се състоят главно от пушени меса, консервирана риба, хайвер, мариновани гъби и разнообразие от зеленчукови салати. Едно от най - популярните предястия е т.нар."сельодка под шуба", приготвена от обезкостена херинга, върху която се редят пласт настъргано червено цвекло, кисели краставички, варени моркови, картофи и лук със заливка от майонеза и настърган кашкавал.

Друго много вкусно ястие е гювечът от патладжани, моркови, лук, чесън и домати, който се сервира охладен. Картофената салата с моркови, грах и колбас пък е световноизвестната "руска" салата. Повечето руски салати се гарнират с майонеза или заквасена сметана, което ги прави достатъчно питателни и за основно ястие.

Супата винаги е била част от руския обяд - зеленчукова, месна, с риба. Най - известната руска супа, разбира се, е боршът, ястие с леко сладникав вкус заради съдържащото се в него червено цвекло. Той има много вариации - сервира се студен или горещ, с или без месо. Обикновено се сервира със заквасена сметана и ръжен хляб. Традиционна е и супата от зеле, картофи, лук, зелени подправки и по желание, говеждо или кнедли.

Руското кулинарно пиршество продължава с яхнии, пълнени зеленчуци, пържена риба и месо. Основните ястия се поднасят с гъсти, ароматни сосове, картофи или елда. Гъбените сосове са особено популярни. "Пожарските котлети" се приготвят от  мляно пилешко месо, пържено в много масло. Любимо ястие са пелмените - кнедли, пълнени с месо. Много интересно ястие е пълненото с ориз и телешко месо зеле, печено в доматен сос. Много от класическите руски рецепти стават популярни в Западния свят, като например прочутото "пиле киев". 

Трапезата никога не е пълна без чашата силен чай и традиционните сладкиши - бисквити, торти, кексове. Много специфични са десертите, приготвени от ядки, марципан или черен шоколад, сушени плодове и вафлени кори. Типични домашно приготвени сладкиши са варенките, кнедли с плодов пълнеж и тортата с мед.

Разнообразието на руската кухня е свързано с факта, че Русия е мултикултурна и мултинационална държава. В основата са обикновените славянски ястия, разнообразени по - късно от аристократичното влечение към западноевропейската кулинарна култура.
Една от особеностите на руската кухня е редовното присъствие на първо ястие в менюто, като това е борш, или друга супа. Руският борш се отличава с голямо многообразие на използваните продукти, гъстота и начин на приготвяне. Друга особеност на руската кухня е широката употреба на различни зърнени каши и ястия от картофи.
Популярни меса са телешко, свинко и агнешко, които се приготвят обикновено печени, или задушени.
Рибата е също важен продукт в руската кухня. Световно известна е руската сьомга, както и руският черен и червен хайвер. За най - добър са смята хайверът от есетра от Каспийско море.
Най - популярната руска алкохолна напитка е водката, а от безалкохолните - квас и кефир.

История

Прието е коренът на хубавото и лошото в Русия да се търси в царуването на Петър Велики. По отношение на руската кухня тази инерция е напълно справедлива. Руските изследователи на кулинарно-историческите процеси отдавна са доказали, че тъкмо неговото управление се оказва граница между старинната руска кухня, която присъства в някои от ранните повести на Гогол, и онази изискана, по френски звучаща в отделни детайли трапеза, позната от "Евгений Онегин" и романите на Толстой. В края на XIX век разнообразието на ястия и богатството на вкусове било толкова голямо, че по популярност и влияние руската кухня съперничела на френската. Но преди да достигне до своя триумф, тя изминала дълъг и сложен път.

Ранният период от нейното развитие според руския историк Вилям Похльобкин се простира между X и XVI век. Като некоронован крал на масата тогава се установил руският квасен хляб от ръжено тесто. Негови празнични модификации трябва да са били блините и пирогът. По това време са разработени и многобройните руски каши от различни видове брашно. Строгото спазване на църковния календар разделило трапезата на постна и блажна, а търсенето на известно разнообразие по време на постите я обогатило с различни риби, гъби, мляко, горски плодове и зеленчуци. Месото било, общо взето, рядкост. Въпреки че като брой ястията били много, те слабо се отличавали едно от друго. Разликите във вкусовете най-често се постигали с различна топлинна или студена обработка на продуктите.

През XVII век започва да се обособява една малко по-издигната дворянска и болярска кухня, с повече месо и дивеч. Почетно място на трапезата в този период започнали да заемат различни меса, птици и дивеч, изпечени на шиш. Силно влияние упражнила и източната кухня и най-вече татарската. Тогава в руския бит влизат пелмените и други ястия от варено тесто. Няма друга кухня с толкова голямо многообразие в жанра "супи". В руската те са шест отделни групи. Шчи е основният тип руска супа. Боршът е нейна разновидност, но е от украински произход. Похлебка е лека супа с вода и зеленчуци. Ботвиня е лятна студена супа с квас. Разсолници и солянки са тежки гъсти месни чорби на солено-кисела основа. Уха е класическата руска рибена чорба. Това жанрово разделение било приблизително завършено още през XVII век. Вторият етап в развитието на руската кухня е през XVIII век. Тогава като пряк резултат от реформите на Петър Велики настъпват и някои радикални гастрономически промени. По-рано кухнята на по-високите социални слоеве запазвала своя национален характер и се различавала от храната на простолюдието единствено като количество и качество на приготвяне. Сега много руски дворяни започнали да поглеждат към европейската кулинарна традиция. По-богатите наемали чуждестранни готвачи, предимно французи, но също немци и холандци. Този процес бил особено интензивен след средата на века. По време на Френската революция много знаменити парижки майстори на тенджерата и тигана останали без господари и поели към Москва и Петербург. Така на руската господарска маса дошли немските бутерброди, френски и холандски сирена, а в езика влизат думи като котлет, бульон, бифштекс и др.

По-рано руските готвачи рядко смесвали отделни продукти, но сега започнали да ги комбинират под влияние на европейската традиция. Така се появил руският винегрет и разни други салати на зеленчуково-месно-майонезена основа. От своя страна, европейските готвачи били силно впечатлени от богатството на риби и хайвери в Русия, които те започнали да предлагат по малко по-европейски маниер. Преди продуктите се отмервали на око, сега се появили различни рецептурници с точни дозировки.

Успоредно с европеизирането на трапезата през първата половина на XIX век в руската кухня протичал и друг процес. Под влияние на славянофилите започнало връщане към старинното кулинарно наследство, но вече приготвено с френски коректив. От тази размяна на влияния и технологии се ражда и класическата руска кухня, която хармонично съчетава националното и европейското. Най-типичен пример е "Бьоф Строганов", ястие, измислено от готвача на знаменитата търговска фамилия. Основните черти на тази кухня са разнообразието от студени мезета, любов към черния квасен хляб, блини, пирог и различни каши, изключителното богатство от рибни и гъбени ястия и различни празнични сладкиши.

 

Фолклор

 

Руският фолклор до голяма степен се застъпва със славянската митология, поради което има общи черти с народните предания в други славянски страни. Славянското гледище за света се основава на вярата в съществуването на три паралелни свята — Прав, Яв и Нав. Тези три свята са вертикално разположени върху Световното дърво — гигантски дъб, който поддържа цялата вселена. В короната му е разположен Прав — небесният свят, светът на боговете, т.нар. Сварга, където властва богът на огъня Сварог. По-долу, върху ствола на Дървото, е разположен светът Яв — свят на живите същества, видимата реалност. Над него властва богът на бурите и гръмотевиците Перун. В корените на Дървото е светът на мъртвите души и на духовете — Нав, където обитава злият бог Чернобог и неговата спътница Мора. Няма твърдо установен и централизиран славянски божествен пантеон. Причина за това е големият брой славянски племена, които били пръснати на огромна територия и сравнително изолирани. Так всяко племе почитало определени божества, които били тясно свързани с бита и духовната му култура. Въпреки това могат да бъдат посочени близо тридесет божества, които са били широко разпространени и най-вероятно са били общи за всички. Такива са Перун, Троян, Велес, Лада, Ярило и т.н. Сред главните богове на славяните бил и Род, също наричан Див или Дий. Според славянската митология той създал Вселената и световете, и уредил всичко в тях чрез божествения закон Правда. На Правдата трябва да се подчинява всичко и всеки — и богове, и хора, и духове, и материална и нематериална природа. В Русия има стотици предания за богатирите — благородни воини, чийто еквивалентен образ в Западна Европа през Средновековието е странстващият рицар.

Руският фолклор обаче не се ограничава само до славянските предания и легенди. Наличието на стотици народи е предпоставка за разпространението и на други митологии, например инуитската, която съдържа редица принципи на шаманизма и анимизма. В монголската митология, запазена най-вече сред бурятите и алтайските народи, Бай Юрген и Есеге са изначалните божества, създали света, и също има мотив за световното дърво. Някои от сибирските шамански практики обаче са вече изчезнали, като например тези на нганасаните. Един от основните им ритуали е т.нар. прочистване на палатката, където шаманът прави жертвоприношение веднага след края на полярната нощ. Народ с добре запазени фолклорни традиции са нанайците в Далечния изток.

 

Национални празници

 

В Русия има 8 официални празника. Нова година /31 декември срещу 1 януари/ е първият в календара и начело по популярност. Руските новогодишни традиции приличат на коледните в Западна Европа с новогодишната елха и подаръците под нея, и с Дед Мороз, който играе ролята на западния Дядо Коледа. Православната Коледа /Рождество/ се пада на 7 януари по стар стил /Юлиянски/ на календара и всички православни празници са 13 дни след католическите. Други главни християнски празници са Великден /Пасха/ и Тринити /Троица/, които винаги се отбелязват в неделя. Сред религиозните празници на мюсюлманите в Русия най-масово се празнуват Курбан байрам и Ураза байрам.
Други руски официални празници са: Денят на защитниците на отечеството /23 февруари/, почитащ мъжете и особено военните; Международния ден на жените /8 март/; Денят на пролетта и труда /1 май/; Денят на победата /9 май/, който е втори по популярност в Русия, в чест на победата над нацистка Германия във Втората световна война; Денят на Русия /12 юни/; Денят на единството /4 ноември/, който отбелязва едно събитие от 1612 година, когато въстанието на народа, обединен от националната идея, довежда до освобождението на Русия от чуждите нашественици; и Денят на Конституцията /12 декември/. 
Фойерверки и концерти на открито са обичайния начин, по който се отбелязват всички руски официални празници. В деня на победата на Червения площад в Москва се организира и провежда внушителен военен парад, на който домакин е руският президент.
Други популярни, но не официални празници са старата Нова година /Нова година по стария календар/ на 14 януари; Татянин ден /празника на руските студенти/ на 25 януари; Масленица /възхвала на пролетта/; Денят на космонавтиката /денят, в който за първи път човек - Юрий Гагарин, извърши полет в Космоса/ на 12 април; Денят на Иван Купала на 7 юли и Денят на Петър и Феврония /руският аналог на Деня на Св.Валентин, с фокус върху любовта, семейството и верността/ на 8 юли. В различни дни на месец юни има големи чествания на края на учебната година.

Национален празник на страната е Денят на Русия - 12 юни.

Руски държавни празници:

1 януари — Нова година; 7 януари — Коледа
23 февруари — Денят на защитниците на отечеството
8 март — Международният ден на жените
1 май — Денят на труда; 9 май — Денят на победата
12 юни — Денят на Русия
4 ноември — Денят на националното единство
12 декември — Денят на Конституцията

 

Наука и техника

Русия има традиции в областта на науката, най-вече физиката, математиката, биологията, медицината и химията, датиращи още от имперската епоха. Руската академия на науките е основана през 1724 с помощта на Готфрид Лайбниц, под ръководството на Петър Велики. Един от най-ранните и известни академици на РАН е Витус Беринг, първият европеец, стъпил в Камчатка, Алеутските острови и Аляска. Михаил Ломоносов е един от пионерите в химията в Руската империя. Първата употреба на етер като упойка е осъществена от Николай Пирогов. Сергей Прокудин-Горски разработва цветната фотография по време на управлението на последния руски император, Николай II.

По времето на СССР за науката биват отделяни много средства, но някои от най-големите руски учени — като Георги Гамов, бягат от страната в следствие на репресиите на Сталин. Сред най-известните руски изобретатели от съветската епоха са Михаил Герасимов (създателят на основните методи за възстановяване на човешки облик чрез изучаване на скелетни останки), Дмитрий Максутов (Телескоп на Максутов, през 1941), Дмитрий Гарбузов (първия лазерен диод с продължителна вълна — устройство, считано за първата разработена нанотехнология) и Николай Басов (изобретява лазера едновременно с Чарлз Хард Таунс, и двамата получават Нобелова награда). Един от най-големите и най-стари институти за ядрени изследвания се намира в Дубна. Големи съоръжения за геофизични и атмосферни изследвания са йоносферните нагреватели в комплекса Сура, край Мончегорск и Горки. Оптико-електронният комплекс Окно, въведен в експлоатация през 2004, осигурява денонощно наблюдение на Космоса.

Към края на Втората световна война ракетните технологии се очертават като едни от най-важните средства за военно и научно надмощие. СССР им отделя голямо внимание, благодарение на което е създадена и първата в света зенитно-ракетна система (С-25, 1954). В следствие на усиленото разработване на различни видове балистични ракети, в Съветския съюз стартира първата в света космическа програма. В края на 50-те под ръководството на Сергей Корольов са отбелязани няколко важни постижения — първата междуконтинентална балистична ракета (Р-7), изстрелването на Спутник (1957), изпращането на живо същество в Космоса (кучето Лайка, 1957), както и първият човешки предмет, приземил се на друго небесно тяло (Луна 2, 1959). Кулминацията на съветските усилия за покоряване на космическото пространство е полетът на Юрий Гагарин през 1961 — първият човек, успял да напусне Земята и да се завърне обратно. След като САЩ осъществяват първото кацане на човек на Луната през 1969, СССР започва програма за изпращане на робот там. Луноход 1 се приземява и изпълнява мисията си успешно на Луната през 1970, превръщайки се в първия робот, достигнал друг свят.

Руската федерация активно разработва технологии с широко бъдещо приложение, като плазмени двигатели и средства за управляем термоядрен синтез.