Руски език
За да научиш един език, трябва да опознаеш страната, в която той се говори. За да обикнеш една страна, трябва да се докоснеш до нейната история, бит и култура. За да разбереш тази история и култура, трябва да се приобщиш към нейния народ.
Руският език ( русский язык ) е географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света, говорен от около 260 000 000 души. През 20 век, поради статута на Съветския съюз като суперсила, той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави - Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан, Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия, както и на Организацията на обединените нации. Освен това около 1/4 от световната научна литература е публикувана в Русия. Руският език също се използва в терминологията на области като техниката, комуникациите и т.н.
Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика - беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката.
Класификация
Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите два източнославянски езика - украинския и беларуския . В много случаи в източни Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източна Украйна и трасянка в Беларус.
Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има древноновгородският диалект, въпреки че е изчезнал към 15-16 век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на словообразуване и до известна степен флексиите и литературният стил на книжовния руския език са повлияни и от старобългарския език чрез използвания от Православната църква църковнославянски. В същото време в различните диалекти, намиращи се в наши дни в бърз упадък, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни нюанси в значението.
Руската фонология и синтаксис, особено в северните диалекти, са повлияни и от местните фино-угърски езици - мерянски, мокшански, муромски, мешчерски, вепски и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са говорени в централната и северната част на днешна Европейска Русия. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното Средновековие и с времето се превръщат в субстрат на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от Москва използват значителен брой думи с фино-угърски произход.
Освен това лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като полски, латински, нидерландски, немски, френски и английски. В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от татарския и други тюркски езици.
История
Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.
Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19 век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на 19 век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.
Писменост
приблизителното им
фонетично съответствие
Руската азбука е кирилица, почти изцяло съвпадаща с българската, но руската има 3 букви в повече — това са буквите Ё ё, Ы ы и Э э. Тя също произлиза от първоначалната кирилица, но се основава на проведената от Петър I през 1708 гражданска реформа на азбуката. През 1918 руската азбука отново е изменена.
В руския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен;
Руският и българският език са доста близки. Това е един чудесен шанс за българите да научат много по-лесно руски, отколкото някой с роден език например испански.
Бихме могли да го кажем и иначе: за руснаците е голям късмет, че могат лесно да научат български. Laughing Някои от тях наистина го правят.
Сега нашата задача е да направим първите си стъпки в руския език.
Да разгледаме първо гласните. За тях обикновено най-важно е дали са под ударение, или не. Това променя начина, по който се четат (всъщност, и на български е така). Ударенията не се изписват в книгите за руснаци, а само в някои книги и учебници за начинаещи чужденци.
А се чете като на български.
Е под ударение се чете по-меко от българското - като йе. Например "Ель" (елха) се чете йель. Ако ударението е на друга буква, Е-то се чете между Е и И: "Метель" (снежна буря) се чете митйель.
Ё такава буква няма на български. Чете се като йо. Например Ёлка (новогодишна елха) се чете йолка. Тази буква винаги е под ударение, т.е. ако я има в думата - ударението пада върху нея. Има обаче нещо интересно: буквата Ё руснаците не я пишат. Ще я намерите в речниците, учебниците, книжките за малки деца и за чужденци, но не и в повечето книги. Вместо нея пишат Е. Как познават как се чете думата елка? Просто знаят.
И - чете се като на български.
О - ако е под ударение, се чете почти като българското О, обаче малко по-затворено: всъщност, малко прилича на уо, но на това "у" изобщо не се набляга. За да го разберете, е най-добре да чуете руснак да го казва по някоя от руските телевизии. Например "Дом".Обаче ако не е под ударение, О-то се чете като А: например "Потом"(после) с ударение на второто О се чете патом.
У - чете се като на български.
Ы - можем да го прочетем като ъй. "Мыло" (сапун, ударението е върху ы и затова о-то се чете като а ) четем мъйла.
Э -това е по-твърдо и отворено Е от българското. Да речем, че си отваряме устата като за А, обаче казваме Е. Получи ли се нещо? Пример: Это (това, ударението е върху э) - ета, но с по-отворено Е.
Ю, Я - съвсем като българските.
Българското Ер голям на руски не е гласна, затова го няма в този списък.
Ето кои руски думи вече знаем - по азбучен ред:
Алфавит [алфавИт] - азбука
Дом [дуом] - къща, дом
Ель [йель] - елха
Ёлка = елка [йОлка] - новогодишна елха
Метель [митьЕль] - снежна буря
Мыло [мъЙла] - сапун
Потом [патуОм]- после
Русский [рУский]- руски
Урок, уроки [уруОк, уруОки]- урок, уроци
Это [Ета] - това
Язык [язъЙк]- език
Сега вече знаем как да прочетем: Гласные и согласные - гласни и съгласни. Тези думи няма да ти трябват при обикновен разговор, затова вписваме в речника само думата "согласный" , защото тя означава и съгласен - когато си съгласен с нещо.
Преди да преминем към съгласните - за преговор ще научим една дума с нейните производни: думата звезда
Звезда [звиздА] - звезда
Звлздочка = звездочка [звьОздачка] - звездичка
Звлзды = звезды [звьОздъй]- звезди
Напомням, че обикновено 2-те точки над Ё-то не ги пишат.
Повечето съгласни се изговарят както на български, тях ще отделим:
Б, В, Д, З, К, Л, М, Н, П, Р, С, Т, Ф, Х, Ц- четат се както на български. Тъй като няма да ставаме професори по руски, няма да се занимаваме с някои особености на съгласните, които правят впечатление на руснаците, обаче на нас не ни правят изобщо никакво впечатление, понеже ние само искаме да знаем коя буква как се чете в сравнение с българския език.
Ъ, Ь - тези двете съгласни пиша първи, защото ще ги ползваме, за да четем примерите по-долу.
Ъ не се чете въобще. Нарича се "твлрдый знак", твърдият знак, защото прави твърда съгласната преди него и съответно - гласната след него. Изглежда неразбираемо, обаче е лесно: "Объяснение" (на български обяснение) се чете с нещо като Й на мястото на твърдия знак: обйяснение. В случай като този Ъ-то се нарича "твлрдый разделительный знак" - защото се слага след представка и преди корена на някои думи.
В краен случай Ъ-то може просто да се игнорира.
Да ви разкажа нещо любопитно в тази връзка:
Една рускиня (която никакво понятие си нямаше от български) ме убеждаваше, че на български било много лесно да се чете, защото буквите били същите, като на руски. За да я убедя, че има разлика, й предложих да ми прочете думата "България". Тя убедено прочете Блгария. Тогава й написах думата "Ъгъл". В отговор чух все така убеденото и уверено: "Гл".
Ь - това е "мягкий знак"( чети - мяхкий знак) - знакът който прави мека съгласната пред него и гласната след него. Това пък е съвсем лесно, защото е подобно на българското ер малък: само че ние го пишем само в съчетание с О: Вальо, а руснаците - и между съгласни: "Маленький" - ударение на А - малък - чете се мАленький. Н-то става, както ако казвате думата "някой" - мекичко.
Ж, Ш - тези две букви се четат особено твърдо. На български казваме доста твърдо българската дума "жал" - руснаците казват Ж-то даже по-твърдо. И то винаги. Например, ние казваме ж-то значително по-меко в "живея". Докато руснаците си го оставят много твърдо в "жить" (основната форма на глагола "живея") и на практика пишат "жить", обаче четат "жъйть". Същото е и с Ш-то:
Пише се: У машины лопнула шина.
Чете се: У машъЙнъй лОпнула шъЙна.
Превод: На колата й се спука гумата.
Обобщение: И-то след тези букви Ж и Ш се чете като ы.
Ч, Щ - тези двете букви, обратното - се четат на руски необичайно меко в сравнение с българския.
Ч-то е меко. Хайде да научим две думи, които ще са ни полезни:
Что - чете се що (това е изключение, естествено, нормално ч-то си е ч) - означава какво
Чем - чете се чйем - с какво
(Чем увлекаете? - чйем увлекАйетйе? - с какво увличате?)
Щ - тази буква се чете като ШЧ.
Й - то се чете като на български. Отделям го, защото някой може да си помисли: руснаците като имат буква Ё - за какво ползват Й? Използват го извънредно често, много повече от нас. Ето примери: "Большой"(голям, ударение на второто О) - чете се бальшой, "маленький" (малък, ударение на А) - чете се маленький.
Г - това е много странна буква и затова я оставяме последна. Тя има такава особеност: когато е част от корена на думата - се чете като на български. Например "Гора" (не означава гора, гора на руски е Лес - чете се лйес, а руската дума "Гора" се чете гарА, с ударение на А и означава планина.)
Обаче ако е в окончанието, и се намира между две гласни (това се случва непрекъснато) - тогава Г-то се чете като В!!!
Изречение на руски:
Это - учебник моего брата.
[Ето - учебник маевуО брАта].
Това е учебникът на моя брат.
Мой брат - означава моят брат.
Обаче НА моя брат е МОЕГО БРАТА.
Една много често употребявана дума на руски се чете по този начин: СЕГОДНЯ (днес, ударение на О) - чете се сивОдня.
Има и нещо смешно за буквата Г: руснаците казват Г в думи, където всички други народи казват Х. Това са международни думи и собствени имена. Например собственото име Ханс руснаците го пишат и четат Ганс (шегата е, че Ханс е немско име, а така произнесено, Ганс, означава на немски гъска).
Допълваме речника със следните думи:
Большой [бальшуОй] - голям
Гора [гарА] - планина
Звезда [звиздА] - звезда
Звлздочка = звездочка [звьОздачка] - звездичка
Звлзды = звезды [звьОздъй]- звезди
Лес [лйес] - гора
Маленький [мАленький] - малък
Мягкий [мЯхкий] - мек
Объяснение [обйяснйЕние] - обяснение
Твлрдый [твьОрдъй]- твърд
Согласный [саглАснъй] - съгласен
Сегодня [сивуОдня] - днес
Что [щуо] - означава какво
Чем [чйем] - с какво
Давайте знакомиться
-Здравствуй. Как тебя зовут?
-Приятно познакомиться. Меня зовут Виктор. А тебя как зовут?
-Мария. Сколько тебе лет, Виктор?
-Мне тринадцать лет. А тебе сколько?
-Мне девятнадцать. Чем ты занимаешься, Виктор?
-Я ученик пятого класа. А ты тоже ученица?
-Нет, я студентка. Я живу в Софии. А ты где живëшь?
-Я живу в Варне. Сейчас у меня каникулы.
-У меня тоже каникулы.
Пора разговаривать (парА разгавАривать) - време е да разговаряме.
Глаголът, който показва за какво е време, е в инфинитив.
Давай, давайте (внимание - ударение върху второто А-давАй, давАйте) - хайде.
Примери:
Давай погуляем (давАй пагулЯем)- хайде да се разходим. Не става дума, че ще се гуляе, това е обикновена разходка.
Давайте покушаем (давАйтье пакУшайем) - хайде да хапнем
Знакомиться (знакуОмитса)- запознавам се (основна форма на глагола - инфинитив)
Здравствуй (здрАствуй) - здравей
Как тебя зовут? (как тибЯ завУт) - как се казваш?
Меня зовут (минЯ завУт) - казвам се
Приятно познакомиться (приЯтна пазнакуОмитса) - приятно ми е да се запознаем.
Сколько тебе лет? (скуОлька тибье льет?) - на колко си години? Отговаря се с "Мне "и веднага числото, без глагол.
Где ты живëшь? къде живееш? Отговаря се: я живу в...(името на града). Последна буква на града за повечето градове става -е: в Пловдиве, в Русе, в Бургасе, НО: в Софии, в Велико Тырново.
Каникулы (канИкулы) - ваканция
У меня ... (у минЯ) - имам. У меня каникулы - имам ваканция.
Тоже (тОже) - също
Числа (чИсла) - числа
1 Один 11 Одинадцать (адИнадцать)
2 Два 12 Двенадцать (двенАдцать)
3 Три 13 Тринадцать (тринАдцать)
4 Четыре (ударение на ы) 14 Четырнадцать (ударение на ы)
5 Пять 15 Пятнадцать (питнАдцать)
6 Шесть-буквата е се произнася твърдо16 Шестнадцать (шистнАдцать)
7 Семь 17 Семнадцать (симнАдцать)
8 Восемь 18 Восемнадцать (васимнАдцать)
9 Девять 19 Девятнадцать (дивитнАдцать)
10 Десять 20 Двадцать (двАдцать)
21 Двадцать один
22 Двадцать два
30 Тридцать (трИдцать)
40 Сорок (суОрак) - четирийсет - това е най-голямата разлика между български и риски - числото 40.
50 Пятдесять (питдисЯть)
60 Шестдесять (шистдисЯть)
70 Семьдесять (сьЕмьдисять)
80 Восемьдесять (вуОсимдисять)
90 Девяносто (дивинуОста)- внимание - не е деветдесять или нещо подобно - обърнете внимание и на това число.
100 Сто (стуо) 600 Шестсот (шистсОт)
200 Двести (двЕсти) 700 Семьсот (симсОт)
300 Триста (трИста) 800 Восемьсот (васемьсОт)
400 Четыреста (ударение на ы) 900 Девятьсот (дивитсОт)
500 Пятьсот (питсОт) 1000 Тысяча (ударение на ы)
Малко по-особеното в числата е мягкий знак "ь", който се слага на различни места и човек може да се обърка. Помнете, че в едно числително има само един мягкий знак.
Как думите година - год, години - года (ударение на А), се съчетават с числителните:
Один год
Два года (ударение на О)
Три года
Четыре года
Пять, шесть, семь, восемь, девять, десять, 11, 12,..., 19, 20 лет
21 двадцать один год
22 двадцать два года
23 года, 24 года
25, 26,27,28,29, 30 лет
31 год, 32 года, 33 года, 34 года, 35 лет
41 сорок один год
и така до сто и едно и обратно.
Обобщение: когато е 1, 21, 31... год /Думата один води до "год"
2,22,32...3,23,33... 4,24,34... года /Думите два, три, четыре "года"
5, 6, 7, 8, 9, 10, 11-20, 25-30, 35-40 (сорок) и всичко останало - лет
100 сто лет.
ПАДЕЖИ
Предложен падеж
В този урок ще търсим форми на предложния падеж, и ще обясняваме защо това е предложен падеж.
И така, прочетете откъсите. След това моля отговорете на следните въпроси:
-Кои думи са в предложен падеж?
-Кои предлози са употребени?
-На кои въпроси отговарят думите в предложен падеж?
-Обяснявате ли си окончанието?
Първа задача: част от стихотворение на Евгений Евтушенко - поздравявам ви
с това стихотворение.
Заклинание
Весенней ночью думай обо мне
и летней ночью думай обо мне,
осенней ночью думай обо мне
и зимней ночью думай обо мне.
Пусть я не там с тобой, а где-то вне,
такой дал?кий, как в другой стране,
на длинной и прохладной простыне
покойся, словно в море на спине,
отдавшись мягкой медленной волне,
со мной, как с морем, вся наедине.
....
Втора задача: част от песента "Солнечный круг"
Солнечный круг, небо вокруг -
Это рисунок мальчишки.
Нарисовал он на листке
И подписал в уголке....
.....
Трета задача: част от стихотворението "Звезды" на Сергей Есенин
Зв?здочки я?сные, зв?зды высо?кие!
Что вы храни?те в себе?, что скрыва?ете?
Зв?зды, тая?щие мы?сли глубо?кие,
Си?лой како?ю вы ду?шу пленя?ете?
....
И почему? так, когда? вы сия?ете,
Ма?ните в небо, в объя?тья широ?кие?
Смо?трите не?жно так, се?рдце ласка?ете,
Зв?зды небе?сные, зв?зды дал?кие!
Четвърта задача: Откъс от Пушкиновото стихотворение "Я вас любил"
Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем....
Пета задача: Откъс от песничката за новогодишната елхичка.
В лесу родилась ?лочка,
в лесу она росла...
Шеста задача - ot queen blunder - заради тази задача са написани и двата материала за предложен падеж: Защо при отговора на въпроса "Где ты живешь?" в някои случаи формата завършва на -е (в Пловдиве, в Бургасе), а в други - не (в Софии, в Велико Търново)? Дали няма връзка със звука, с който завършва думата, назоваваща селището, защото в дадените примери на -е окончават думите, които в основната си форма завършват на съгласен звук (Пловдив, Бургас), а другите завършват на гласен (София, Велико Търново)?
Решенията на задачите са след речника.
Словарь:
Весна (ударение на А) - пролет
Весенний (весЕнний) - пролетен
Весенняя ночь - пролетна нощ
Думать (ударение на У) - мисля: я думаю, ты думаешь, он думает, мы думаем,
вы думаете, они думают
Весенней ночью думай обо мне - през пролетна нощ мисли за мен
Лето - лято
Осень - есен
Зима (зимА) - зима
С тобой (табОй)- с теб
вне - навън, извън
Такой - такъв
Дал?кий - далечен
Как в чужой стране - като в чужда страна
Простыня - чаршаф
Превеждам откъса докрая - буквален превод:
На длинной и прохладной простыне покойся, словно в море на спине,
отдавшись мягкой медленной волне, со мной как с морем, вся наедине -
на дългия и прохладен чаршаф почивай, сякаш в морето по гръб,
отдавайки се на меката бавна вълна, с мен като с морето - цялата насаме.
Елочка (първата буква е ?) - елхичка. Ние сме учили ель и ?лка.
Решения на задачите:
1. обо мне - о ком? в другой стране - где? на длинной и прохладной простыне -
где? в море - где? на спине - где?
2. на листке - где? в уголке - где?
3. В първия куплет: в себе - где?
Обаче в следващия куплет: в небо, в объятия широкие - това не е предложен падеж, макар че се
използва предлогът В.
Предложен падеж има само, когато се показва мястото, където се намира
лицето или предметът. В случая имаме посока: Куда маните? Накъде ме
мамите?
4. в душе моей - где?
5. в лесу - где? Това е изключение на окончание на предложен падеж - има такива думи в мъжки род.
В каком году ты родился? -Коя година си роден? Това е същото изключение - окончание -у на някои думи в мъжки род, вместо -е - дадени са в урока в табличка на края на изключенията, а предложния падеж в случая с годината на раждане изразява време.
6. Самият звук -я на края на думата не води до -и или -ии в предложен падеж.
Пример: дядя, Марья - о дяде, о Марье. София - в Софии, заради окончанието
-ия. А Велико Тырново не се променя като чуждо собствено име, но както и
"в пальто", "в метро" (облечен с палто, в метрото).
Родителен падеж
Введение
Истината е, че нагазваме в дълбоки води. Родителният е един от най-сложните падежи в руския език. Ние обаче няма да му се плашим, а ще го изучим на малки части. В този урок ще видим за какво най-общо става дума и ще добием представа за окончанията.
Спомнете си прочувствените стихове на Лермонтов:
Уж не жду от жизни ничего я,
И не жаль мне прошлого ничуть;
Я ищу свободы и покоя! ...
Всичко е ясно, нали? (Ето цялото стихотворение).
Е, това е той, родителният падеж! Започвам да се чудя какво толкова му е трудното... Ами май това, че се използва в много, наистина много случаи! Което означава - какво? Че като го научите, ще има да го употребявате много... :о) Не е ли хубаво!
От къде ли идва името на родителния падеж? От необходимостта да се укаже кой е родителят - бащата. Например: Иван, сын Михаила. Превеждам: Иван, син на Михаил. Задаваме въпроса: чей сын? Въпросите за всички родове и числа са: чей, чья, чьё, чьи. На български можем да кажем: чий, чия, чие, чии.
Други примери, показващи също принадлежност:
Благородство души, красота природы, тетради ученика. Задаваме въпроси: Чьё благородство? Чья красота? Чьи тетради?
Превеждаме: благородство НА душата, красота НА природата, тетрадки НА ученика.
Забелязваме, че на български има предлог "на". Това, което руснаците правят с помощта на родителния падеж и без предлог, ние го правим с предлог "на" и дателен падеж. Какво пък - важното е да се изрази мисълта.
Нека да видим как се изменят съществителните и прилагателните в родителен падеж - съвсем накратко. По-нататък ще има отделен урок само за окончанията.
Мъжки род единствено число -А, -Я, множествено число -ОВ,-ЕВ,-ЕЙ.
Тези окончания просто се заучават - няма как.
Ето и примери, в които ще ползваме малко думи, целта е да видим окончанията:
Оружие врага - оръжието на врага. Оружие врагов - оръжието на враговете. Чьё оружие?
Дом брата - къщата на брата (брат ми). Дом братьев - къщата на братята. Чей дом?
Сестра друга - сестра на приятел. Встречи друзей - срещи на приятели. Чья сестра? Чьи встреча?
(Важно - изключение: Думите мужчина, папа, дядя и други от мъжки род, които завършват в единствено число на -а, -я като женски род, се изменят като женски род - получават окончание -ы, -и! Ето: дом мужчины, книга папы, книга дяди.)
Прилагателните се изменят така:
М.р.ед.ч.
Красивый мужчина: Дом красивого мужчины
Близкий друг: Подарок близкого друга
М.р. мн.ч.
Красивые мужичины: Дом красивых мужчин
Близкие друзья: Встреча близких друзей
Женски род: в единствено число окончания -ы, -и. В множествено число няма окончание, или както казват някои хора - нулево окончание.
Май не стана много ясно, ще го поясня с примери:
На руски сестра е "сестра", сестри е "сёстры". Да видим как се изменят тези думи, когато са в родителен падеж.
Книга сестры - книгата на сестрата (на сестра ми). Книга сестёр - книгата на сестрите.
Видяхте ли в думата "сестёр" как отпадна окончанието? За това става дума. Сега ще разгледаме и още примери.
Жена на руски е "женщина". Жени - "женщины".
Дом женщины - къщата на жената. Дом женщин - къщата на жените.
Да минем сега на среден род. В единствено число се изменя като мъжки род: получава окончание -а, -я. Обаче в множествено число се изменя като женски род: няма окончание.
Озеро - озера. Озёра - озёр.
Сердце - сердца. Сердца - сердец.
Животное - животного, животные - животных. Това е изключение! Изменя се като прилагателно!
Това с множественото число е малко по-трудно, т.к. губейки окончанието си, думите леко се изменят. Просто се научават, и руснаците са ги учили, като са били малки.
За прилагателните и за думите от женски род, които завършват на "ь", ще говорим в специален урок, посветен на окончанията. Тук и без това се събра доста материал.
Един съвет към този, който за първи път се сблъсква с родителния падеж в руския език:
Добре е, преди да пристъпиш към следващия урок, да научиш много добре всичко до тук, да свикнеш с родителния падеж и с окончанията, защото иначе наистина ще ти се събере много и няма да можеш да възприемеш продълженията. Причината да разделя темата на много части е точно тази.
Ето и упражнения за проверка:
1. Намерете родителния падеж в Песничката на Крокодила Гена:
К сожаленью,
День рожденья
Только раз в году.
2. Прочетете сумите от речника долу. Научете ги.
3. Кажете, без да гледате в урока:
-Какви са окончанията на мъжки род единствено и множествено число?
-Какви са окончанията на жеснски род единствено и множествено число?
-Какви са окончанията на среден род единствено и множествено число?
Ако не можете да кажете, без да гледате в урока - просто ги научете, не може да се продължи, ако не ги казвате, без да се замисляте.
4. Преведете на руски, а ако имате непознати думи - ползвайте Моят речник:
Красотата на звездата, на звездите
Сестрата на мъжа, сестрите на мъжете
Минута на внимание Къщата на учителя, на учителите
Животът на татко Срещата на чичо
Уводът на урока, на уроците Сърцето на жената, на жените
Водата на реката, на реките Благородство на душата
Среща на близки приятели Синът на Петър
5. Съставете и вие такива комбинации от думи в родителен падеж.
Вашите решения можете да публикувате като коментар, с лично съобщение до мен или да ми изпращате на shogunka@abv.bg.
------------------Речник:
Введение (ударение на второто е) - увод
Встреча (ударение на е) - среща
Сестра, сёстры - сестра, сестри. Употребява се и за братовчедка, което е "двоюродная сестра" - виж по-надолу обясненията за брат.
Женщина, мужчина - тези думи са ясни: жена, мъж. Обърнете внимание на произношението: Ж-то е съвсем твърдо, като в думата "жар", докато Щ-то е мекичко шч, както и ч-то в мужчина. Също така можем да направим разлика в употебата: на български можем да кажем "жена ми", "мъжът ми". На руски не се ползват за това думите женщина и мужчина, а "жена", "муж". "Моя жена", "мой муж". Може да не се казва "мой", "моя" - просто жена и муж. Т.е. жена и муж е равносилно на съпруг, съпруга.
Папа - татко
Дядя - чичо
Дом - използва се и като "дом" на български, но и за "къща".
Сердце, сердца (ударение на е) - сърце, сърца
Животное, животные (ударение на о) - животно, животни. Внимание, буквата "ж" е твърда, буквата "и" след нея се чете като "ы"!
Брат - интересна дума. На пръв поглед като на български. Обаче на руски брат означава и братовчед: двоюродный брат, казва се и само брат, а дали е роден брат или братовчед, се разбира от контекста, или се пита: Родной или двоюродный?
Родительный без предлогов
Вече разгледахме първата и можеби най-присъща употреба на родителния падеж без предлози, коятопоказвапритежание, думата в родителен падеж в този случай отговря навъпросите чей, чья, чье, чьи и се превежда на български с НА. Аконякой е пропуснал обясненията, ще ги намери в уводния урок (Введение).
Ето и как се изразяваме, когато нямаме нещо - отсъствие на лице или предмет.
Сега ще разледаме още случаи, когато родителният падеж се употребявабез предлози. Прегледайте ги, много са полезни. С тяхна помощ щеможете даказвате много неща правилно на руски. По принцип нашият езикима доста много общо с руския, но във всички тези случаи до единна български ние се изразяваме съвсем различно - просто защото сесправяме без този падеж.
1. Родителен след числителни и след думите: много, мало, сколько, несколько.
Учихме числата ето ТУК. Моля, прочетете ги отново!
Видяхме как да казваме години и устанвихме, че съществителното ГОД сеизменя много в зависимост от числото пред него - тогава незнаехме, че всъщност става дума за родителен падеж на думата ГОД.Сега да видим как се изменят другите съществителни, когато предтях стои число.
ОДИН - един - след него стои съществително единствено число, именителен падеж.* Какво е именителен падеж? Наистина не е ставало въпрос: това епросто самото съществително, думата без никакво изменение,така, както я знаем от речника. Този падеж се ползва, когато едносъществително е подлог. В случая обаче говорим за нещо друго:след "один, одна, одно,одни" всяко съществително е в единствено число.
Одинкарандаш -един молив. Одна ручка - една химикалка (писалка). Одно озеро- едно езеро. Одни очки - едни очила. Просто съществителните след"один, одна, одно, одни" не се променят. Също и прилагателните: один высокий парень (момък), одна красивая девушка (едно красиво момиче - на руски е женски род, ана български е среден), одно глубокое озеро (едно дълбоко езеро),одни длинные брюки (едни дълги панталони).
ВНИМАНИЕ: Това, което казахме за "один", се отнася и за 21, 31, 101, 1 000 001 и прочие.
Пример1:Мне двадцать один год. - Аз съм на 21 ГОДИНИ - казваме ние на български, а не година. Не е така с руснаците - вижте, тяхнатадума "год" е в единствено число след "21".
Пример 2: Вянваре тридцать один день. - Януари има 31 ДЕНА - множественочисло, естествено, а не като на руски: там правилото е желязно,след ОДИН числото е единствено.
Пример 3: Букет из двадцатиодной красной розы. - Букер от 21 червени рози - обаче на руски ебуквално "от 21 червена роза"! Това е положнието!
Числото 11 е по друго правило, ще го срещнем след малко.
*За пълнота на описанието само ще спомена, че ако съществителното енапримерпряко допълнение, падежът се изменя, и вече не е именителен. Я знаю одного человека... Няма да задълбаваме излишно, ще има време и за това в някой друг урок.
До тук добре, и нямаше нищо общо с родителен падеж. Запомнете сега в група числителните ДВА, ТРИ, ЧЕТЬIРЕ. Те изискват след себе си РОДИТЕЛЕН ПАДЕЖ ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО. Не го разбрахте? Сега ще стане ясно:
Мъжки род: Два карандаша, три карандаша, четыре карандаша
Два высоких парня, три высоких парня, четыре высоких парня
Женски род: Две ручки, три ручки, четыре ручки.
Две красивые девушки, три красивые девушки, четыре красивые девушки
Среден род: Два глубоких озера и т.н.
А за панталоните, които са множествено число? Длинные брюки? Как ще направим родителен падеж единствено число? 
))) Много лесно: Двепары длинных брюк. Разбрахте ли какво стана? Употребихме думата"чифт"- "пара" на руски, а след нея панталоните вече са си вродителен падеж множествено число - не са непосредствено следчислата два, три, четыре, които изискват единственото число.
Това,което казахме за числата 2, 3, 4, се отнася и за 22, 23, 24, 32,33, 34 и всички други, които свършват на 2, 3 и 4, като 502, 703,10004 и прочие. НО това не се отнася за 12,13,14 - тях ще гивидите по-долу.
Всички други числа: ПЯТЬ, ШЕСТЬ, СЕМЬ, ВОСЕМЬ, ДЕВЯТЬ, ДЕСЯТЬ, 11,12,13,14,15,..., 20, 25,26..., ТЬIСЯЧА (хиляда), МИЛЛИОН,....., както и думите МНОГО, МАЛО, СКОЛЬКО, НЕСКОЛЬКО изискват след себе си РОДИТЕЛЕН ПАДЕЖ МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО.
Сколько детей учатся в школе? - Колко деца учат в училище? Много детей / учеников.
Мало детей. Немного детей. - казахме два пъти "малко деца".
У меня восемь братьев и сестёр. - Имам осем братя и сестри.
Сколько байтов в килобайте? - Забележителното в този въпрос е - хора, къдее тук глаголът? Е, няма - той се подразбира. На руски често секазва така, а на български се превежда с "има".
2. Родительный части целого.
Какво ли ще да е това? Много лесно: Я поел хлеба. - Хапнах хляб. Не съмизял целия хляб, естествено, част от хляба, ето това е тазиродительный часть целого.
Майката казва: -Купи, пожалуйста, мяса для гостей.
Детето: - Сколько мяса?
Майката: - Шесть цыплят. (шест пилета)
Да анализираме този разговор. Първото изречение е "часть целого" -детето няма да изкупи цялото месо в магазина, макар тия 6пилета... тия сватба ли ще вдигат? Второто изречение: родителенпадеж след "сколько". Третото - след числителното "шесть".
Для гостей - за гостите - това също е родителен падеж, но с предлога "для", и ще го учим друг път.
3. Родительный отрицания - после слов: нет, не было, не будет.
nenovam разгледа родителния падеж след "нет", посочихме тази публикация в началото на този постинг.
Не было - същото, но в минало време.
У нас не было проблем. - Нямахме проблеми.
Думата "проблема" е женски род на руски. Проблема - в родителен падеж проблемы. Множествено число именителен падеж проблемы, в родителен проблем.
Денег как не было, так и нет. - Както нямахме пари, нямаме и сега. Тук преводът не е дословен, както виждате.
Не будет - същото като "нет" в бъдеще време.
Никаких выборов не будет. - Няма да има никакви избори.
4. Родителен падеж, описващ качества
Его отец - человек замечательных способностей. - Баща му е човек със забележителни способности.
Я встретил девушку необыкновенной красоты. - Срещнах момиче с необикновена красота.
5. Родительный после глаголов - ще бъде допълнена допълнително.
Незнакомые слова:
Деньги - пари.
Немного (ударение на първото о) - малко
Сколько (ударение на първата сричка) - колко
Парень(ударениена първата сричка) - младеж, момък, това е стара и хубаватрадиционнадума, разговорно по-често се използва "молодой человек".
Цыплёнок, цыплята (ударението е на втората сричка) - пиле, пилета.
Проблема - проблем (на руски е от женски род)
Пара (ударение на първата сричка) - чифт
Далматинец (далматин) - далматинец - порода кучета
Ночь - нощ
Выбор (ударение на първата сричка) - избор
Драка (ударение на първата сричка) - сбиване
Мальчик - момче
Семья - семейство, на руски е в женски род.
Упражнения:
1.Вземетевсички съшествителни, които знаете на руски. Поставете гиследчислителните одон/одна/одно/одни, след това два, три, четыре, следтоваслед други числителни.
Ето аз ви давам думи от нашия речникв Уики Библиотката: алфавит, гармошка, губная гармошка, деньрожденья, дом, огонь, учительница, мгла, пешеход...
2. Преведете на руски: 101 далматинци (думата далматинец я има в непознатите думи малко по-нагоре), 1001 нощи.
3. Преведете на руски:
Момчето нямаше семейство.
Думите "момче" и "семейство" са дадени в непознатите думи по-горе. За да преведете правилно, обърнете внимание и на този постинг.
4. Употребете правилно след "не было, не будет" думите: отец, мама, брат, дом... всички съшествителниот непознатите думи по-горе, и всички други съществителни, коитосе сетите.
5. Опишете качества на ваши близки, истински или измислени, като ползвате родителния падеж.
Почитаем Есенина вместе
След като се поизморихме да четем отделни букви и думи, май си заслужихме награда: да прочетем истинско, оригинално руско стихотворение.
И понеже ние не сме какви да е хора, стихотворението няма да е какво да е, а необикновено и красиво. Написал го е руският поет Сергей Есенин, който е живял кратко, само 30 години, но е сътворил прекрасни стихове.
Почитаем Есенина вместе - да почетем Есенин заедно:
[ПачитAйем ЙесьEнина вмьEстье]
ЗВЕЗДЫ
Звездочки ясные, звезды высокие!
Что вы храните в себе, что скрываете?
Звезды, таящие мысли глубокие,
Силой какою вы душу пленяете?
Частые звездочки, звездочки тесные!
Что в вас прекрасного, что в вас могучего?
Чем увлекаете, звезды небесные,
Силу великую знания жгучего?
И почему так, когда вы сияете,
Маните в небо, в объятья широкие?
Смотрите нежно так, сердце ласкаете,
Звезды небесные, звезды далекие!
Източник: http://feb-web.ru/feb/esenin/texts/e74/e74-008-.htm
Започваме да четем. Не забравихме, мисля, за буквата ë, която руснаците пишат като Е, а четат Йо, и винаги ударението пада върху нея. Затова "звезды, звездочки" - навсякъде се чете "звëзды, звëздочки" [звьОздъй,звьОздачки].
Ето го стихотворението още веднъж - този път буквата ë е отбелязана, а освен това има ударение на всяка дума:
ЗВЁЗДЫ
Звëздочки ясные, звëзды высокие!
Что вы храните в себе, что скрываете?
Звëзды, таящие мысли глубокие,
Силой какою вы душу пленяете?
Частые звëздочки, звëздочки тесные!
Что в вас прекрасного, что в вас могучего?
Чем увлекаете, звëзды небесные,
Силу великую знания жгучего?
И почему так, когда вы сияете,
Маните в небо, в объятья широкие?
Смотрите нежно так, сердце ласкаете,
Звëзды небесные, звëзды далëкие!
Ето по-долу превод само на думите, които се отличават от българските:
Хранить - пазя. Това е основната форма на глагола. На руски основната форма на глагола не съвпада с 1 лице единствено число ("аз пазя" на руски е "я храню", ударение на ю), както е на български, а е различна, всъщност не съвпада с никое лице и число и се казва инфинитив.
Храните - пазите
Что - какво - чете се що - учихме го заедно със съгласните.
Глубокие - дълбоки
Могучий - могъщ
Частые - чести, често срещани, в случая - много
Тесные - тесни, както на български, в случая - близки
Что в вас прекрасного, что в вас могучего? - Какво е прекрасното във вас, какво във вас е могъщото?
ВНИМАНИЕ: прекрасного, могучего, жгучего - се чете прикраАснава, магУчьева, жгУчьева - това е буквата Г между две гласни в окончанието на прилагателните, която се чете като В.
Чем - с какво, чете се чьем - учихме го при съгласните
Великий - велик, но и голям
Жгучий - горещ, парещ
Чем увлекаете, звëзды небесные,силу великую знания жгучего? - с какво увличате, звезди небесни, голямата сила на горещото (изгарящото) знание?
Манить - примамвам (основна форма на глагола)
Маните - примамвате
Сердце - чете се сьЕрце - д-то почти не се чува - сърце
Руски език
Страна Русия
Брой говорещи
втори език: 113 милиона (1999 WA, 2000 WCD)
Индоевропейски
Славянски
Източнославянски
Руски
Официално положение
Русия,
Казахстан,
Беларус,
Киргизстан
Кодове
Страни, в които руският език е официален език (в тъмнозелено) или има значително разпространение
