История

Ранна Русия

До фундаменталното проучване на Николай Карамзин върху историята на руската държава, за древната история на Рус се знае малко, при това то е несистематизирано.

В края на 10 век източните славяни влизат в досег с православната цивилизация, представлявана от Византия и България, след което приемат християнството в православния му вариант (преди Великата схизма) от Византия, а божието слово се проповядва на старобългарски език, на който са преведени и богослужебните книги за славяните. Приемайки християнството, Киевска Рус завладява и Хазарския хаганат - основен противник на изток на Стара Велика България и Първото българско царство.

Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живели угро-фини и балтски племена.

През средата на 7-10 век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началото на 8 век - 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай.

През 552-745 г. част от територията на днешна Русия е заемана от Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). В 8-14 век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.

„Рус“

Днешна Русия може да бъде проследена до три първични „русии“ — Новгородската Рус, Киевската Рус, Владимирската Рус.Смята се, че думата „Рус“ е служила първоначално за описание на шведските викинги, които навлизат в контитентална Европа и в съюз с местните славяни, от които са наричани варяги, полагат основите на руската държавност. Но в крайна сметка, именно „Московия“ става най-силна и инкорпорира в себе си другите княжества.

 

Велико московско княжество и Руско царство

 

 

През 10 век се образува Древноруската държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 г. Киевската държава приема християнството в православния му вариант, с посредничеството на България, от която възприема и старобългарския език и кирилската писменост. Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност. През 12-14 век централизираната държава Киевска Русия (Рус) се разпада и на нейно място възникват редица феодални държави, сред които Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества. През 13 век източнославянските княжества, Волжко-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237-1242 г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества (Невската битка, 1240 г.; Ледовото побоище, 1242 г.). Освобождението от почти 250-годишното монголо-татарско иго започва с прогонването на нашествениците от обединените сили в Куликовската битка и 1380 г. и завършва с Противостоенето на Угра, 1480 г. Основна заслуга за това има велик княз Дмитрий Донски (1350—1389), който окончателно превръща Москва в център на руските земи.

През 14-16 век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества, и залага ядрото на образуващата се великоруска народност. Едно от най-големите териториални разширения е под управлението на Иван III (1440—1505), който утроява територията на Московското княжество и побеждава Великото литовско княжество. След падането на Константинопол през 1453 Филотей Псковски лансира концепцията за Трети Рим в лицето на вече могъщото Московско княжество. Териториалното разширение е съпроводено с нарастване на княжеската власт и централизация на държавата. От края на 16 век до средата на 17 век в Московската държава се оформя крепостното право.

След завладяването на Константинопол от османските турци, постепенно изкристализира идята за Трети Рим - след проведените Констанцки събор и Фераро-Флорентински събор. Огромна е ролята за изграждането на концепцията на дейците на Търновската книжовна школа заминали за далечна Рус да проповядват божието слово.

С началото на великите географски открития започва изграждането на първата колониална империя - Испанската империя, а на изток Иван Грозни се прогласява за цар (с титул и Български след завладяването на Казанското ханство), започвайки усвояването и колонизирането на Сибир.

 

Иван IV (1530—1584) става първият владетел, провъзгласил се официално за цар, с което се отбелязва превръщането на Московското княжество в Руско царство. Иван IV, наречен по-късно Грозни ("Страшни") засилва неимоверно влиянието на царската власт и безмилостно подчинява аристокрацията на своята воля, екзекутирайки и изпращайки в изгнание всеки, който му противоречи. От друга страна, той се доказва като прозорлив държавник и реформатор като изработва нови закони (т.нар. Судебник) през 1550,създава Земския събор (феодален парламент), намалява влиянието на духовническата власт и поощрява местното самоуправление в селските райони.

По отношение на външната политика, Иван Грозни претърпява тежко поражение в Ливонската война,но за сметка на това завладява Казанското, Астраханското и Сибирското ханства, с което превръща Русия в многоетническа държава. В края на управлението му страната е опустошена от вътрешна нестабилност, нападения на кримските татари, болести, глад и последователни полско-литовски и шведски инвазии на северозапад. Единственият син и наследник на Иван Грозни — Фьодор, се оказва напълно неспособен да управлява, заради което властта отива в ръцете на регента Борис Годунов. Смъртта на бездетния Фьодор слага край на Рюриковата династия, а тази на Борис Годунов е последвана от период на бедствия, беззаконие и постоянни чужди намеси в управлението (напр. поставянето на Лъже-Дмитрий I на трона от страна на Жечпосполита), останал известен като Смутно време.

Хаосът приключва с изгонването на поляците от Москва през 1613 и избирането на Михаил Романов от народно събрание, съставено от представители от 50 града. С това се полага началото на династията Романови, която управлява Русия до 1917. Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкият конфликт между Швеция и Жечпосполита, за да върне под руски контрол редица загубени територии. Следващият цар, Алексей, води страната срещу Полша по време на Първата северна война, която приключва през 1667 с полска загуба преминаване на източна Украйна, Киев и Смоленск под руско управление.Управлението на първите Романови царе обаче се характеризира и с неимоверно увеличение на данъците (вкл. ангария и военна повинност) над селяните, което довежда до серия от бунтове, като Солния бунт през 1648, Медния бунт през 1662, и Московското въстание през 1682. Казаците се присъединяват към бунтовете и под ръководството на Стенка Разин оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции, която в крайна сметка смазва всички въстания.

 

Руска империя

 

Русия отразява нашествието на Наполеон през 1812 г. Селската реформа 1861 г. отменя крепостното право и премахва препятствията пред развитието на капитализма.

В края на 19 век - до началото на 20 век възникват политическите партии, профсъюзи; учредена е Държавната дума на Руската империя (парламент).

Руско-японската война 1904—1905 г. способства за избухването на Революцията от 1905-1907 г. Русия взема участие в Първата световна война 1914—1918 г.

 

Съветска Русия

 

През Февруарската революция 1917 г. е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 г. избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат.

Развилата се гражданска война 1917-1922 г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 г. е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). През 1921 г. е възприета нова икономическа политика (НЭП). На 30 декември 1922 г. РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус (БССР) и републиките от Кавказ образуват Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР). По нататъшното развитие на републиките е неразделно свързано със СССР.

Джими Картър (ляво) и Леонид Брежнев (дясно) подписват договора за разоръжаване SALT II във Виена, 1979.

През 1924 година ръководител на СССР става Йосиф Сталин. Той отменя НЕП на Ленин и инсталира изцяло планова икономика. Твърдото му управление се характеризира с масивна индустриализация, развитие на всички икономически и научни отрасли и превръщането на Съветския Съюз в световна суперсила, но на цената на милиони жертви. СССР участва във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция (след 1941) и въпреки милионите загинали цивилни и военни, побеждава Нацистка Германия. В следствие на това Източна Европа попада в сферата на влияние на Москва, а в тези държави е установен комунистически строй на управление. Това бележи началото на т.нар. Студена война между Източния блок и западните капиталистически държави, изразена чрез надпревара във въоръжаването и редица местни конфликти по целия свят.

През 50-те години СССР стартира космическа програма, която води до извеждането в орбита на първия изкуствен спътник на Земята (Спутник-1, 1957), както и първото успешно изпращане на човек в Космоса (Юрий Гагарин, 1961). Първата информация от друга планета е получена от сондата Венера 4, а сондата Луна 2 е първият направен от човека предмет, приземил се на друго небесно тяло.

Списъкът на съюзните републики на Съветския съюз се променя с времето, като в последните години от съществуването си той се състои от 15 републики. Русия (РСФСР) е далеч по-голяма от останалите и доминира в почти всяко отношение - площ, население, икономически потенциал и политическо влияние.

Общата площ на Съветския съюз преди разпадането през 1991 година е над 22,4 млн. кв. км.

В състава на СССР влизат:

Според Договора за образуване на СССР (30 декември 1922) - РСФСР, Украинска ССР, Белоруска ССР и Закавказка Съветска Федеративна Социалистическа Република (от 1936 е преобразувана в отделните съюзни републики - Азербайджанска ССР, Арменска ССР, Грузинска ССР;

през 1925 - Узбекска ССР, Туркменска ССР;

през 1929 - Таджикска ССР;

през 1936 - Казахска ССР, Киргизка ССР;

през 1940 - Молдавска ССР, Латвийска ССР, Литовска ССР и Естонска ССР.

От 1940-1954 година в състава на СССР влиза също така Карело-Финска ССР.

Население

Населението на СССР е било 278 млн души (1989), което е правило Съветския съюз една от страните с най-голямо население. От населението руснаците са били най-многобройната етническа група (ок. 145 млн. души), като след тях следват украинците (ок. 44 млн.) и узбеките (ок. 16 млн. души). Голяма част от населението на СССР заемат тюркските народи - казахи, узбеки, туркмени и киргизи. В Кавказ живеят - грузинци, арменци, азербайджанци и други. В Прибалтика живеят литовци, латвийци, естонци и карели, a в южната част на СССР - и молдовани. Други големи народи, съставяли населението на Съветския съюз, са поляци, беларуси, немци и евреи.

Въпреки статута на суперсила, огромните ресурси и добре развитата икономика, СССР започва да отслабва в средата на 80-те години и постепенно загубва своето влияние както в Източна Европа, така и по света. Започнатата от Михаил Горбачов перестройка отключва лавинообразни процеси в държавата, които довеждат до колапс на социалистическата икономическа система. Появяват се движения за независимост в съветските републики, а СССР върви към своя разпад.

 

Разпадане на СССР и създаване на Руската федерация

 

 

На 12 юни 1990 г. Събранието на народните депутати (на руски: Съезд народных депутатов республики) приема Декларация за държавния суверенитет на Руската федерация. През 1991 г. е учреден постът на президента.

В края на 1991 Беларус, Русия и Украйна обявяват прекратяването на съществуването на СССР и подписват „Съглашение за създаване на ОНД“ (8 декември 1991, Беловежска Пуща).

През септември 1993 г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите; през декември 1993 г. е приета Конституцията на Руската федерация. В Русия се осъществява преход от комунистически тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика.

Президент на новообразуваната страна е Борис Елцин, който идва на власт с големи очаквания от страна на народа. Въпреки това при неговото управление Русия изпада в икономическа криза, корупцията се разраства до изключително високи нива, стандартът на живот пада значително. Появяват се редица други тежки социални и политически проблеми. Преходът от планова към пазарна икономика е осъществен, но голяма част от държавните богатства попадат в ръцете на малка група хора - т.нар. олигарси.

През 1996 Русия и Беларус се обединяват в наднационален съюз наречен Съюзна държава с идеята след години този съюз да се засили и двете държави да се обединят в една федерация.

През 1999 Елцин подава оставка заради събитията в Чечения и тежката икономическа криза. В последвалите избори за президент е избран Владимир Путин. Неговото енергично и твърдо управление успява да вдигне на крак руската икономика — отбелязват се 72% нарастване на БВП, 50% намаляване на бедността и осемкратно увеличение на средната работна заплата, като в същото време Русия успява да възвърне политическото си влияние в международен план.

 

Руска федерация
Официален език	руски
Столица	Москва 55°25′08″ с. ш. 37°37′56″ и. д. (G)
Най-голям град	Москва (10 390 000 души)
президент	Дмитрий Медведев
министър-председател	Владимир Путин
Площ	на 1-во място
- oбщо	17 098 242 km²
Население	на 9-то място
- oбщо	141 903 979
- гъстота	8,5 д/km2
БВП - oбщо - на човек	на 8-мо място 2,266 трлн. $ 16 100 $
ИЧР	0,802 (висок) (на 67-мо място)
Валута	Руска рубла (RUB)
Часова зона - Лятно часово време	от UTC+2 до UTC+12 - от UTC+3 до UTC+13
Независимост - дата	862
Национален химн	Химн на Руската федерация
Интернет домейн	.ru, .рф
Телефонен код	7
(1): Има още 27 официално признати езика в отделни области на Русия.

• Новини|
• История|
• География|
• Устройство|
• Култура|
• Руски език|
• Връзки|
• Контакти

©Vladislava Filipova. All right reserved.