Устройство

 

Русия е държава с федеративно устройство. В състава и влизат 1066 града и 2070 населени места от градски тип (1994). В състава на Руската Федерация влизат 88 равноправни юридически субекта: 21 републики, 7 края, 48 области, 1 автономна област, 9 автономни окръга и градове с федерално значение: Москва, Санкт Петербург. 

Население

 

Населението на Руската Федерация възлиза на около 140 700 000 жители. Гъстотата на населението е 9 души/км², като по този показател е една от най-слабо населените страни в света. Населението е предимно градско. Повечето от близо 150-те милиона руснаци произхождат от групата на т. нар. източни славяни, чиято прародина е вероятно днешна Украйна.

Възрастова структура (2008 г.):

1. 0-14 г. - 14,6% (мъже 10 557 858/жени 10 033 254);
2. 15-64 г. - 71,2% (мъже 48 187 807/жени 52 045 102);
3. 65 г. и повече: - 14,1% (мъже 6 162 400/жени 13 695 673).

 

Вероизповедания

 

Основната религия в Русия е руското православно християнство. Около 70% от населението се самоопределят като православни, но сравнително малка част от тях посещават църква. Информацията за останалата част от населението е противоречива, но се приема, че повечето от тях са мюсюлмани (5—15%) и атеисти. Малка част са будисти, евреи, католици и протестанти.

 

Етнически състав

Според преброяването от 2002 година, 79,8% от населението на Русия се състои от етнически руснаци. В Русия обаче живеят близо 160 други етнически групи и местни народи, често с много разнообразни вероизповедания. Други по-големи групи са татарите (ок. 5 550 000), украинците (ок. 2 943 000), башкирите (ок. 1 674 000), чувашите (ок. 1 637 000) и чеченците (ок. 1 360 000). В руската федерация има и няколко значителни етнически групи, които не са местни — унгарци, чехи, албанци, японци и румънци (общо около 44 000), както и около 100 000 африканци. Като цяло всички етнически групи говорят руския език паралелно с майчиния. Майчините езици в страната също са изключително разнообразни, и в Русия сред различните народи се говорят няколко основни групи езици:

 

Индоевропейски езици; Тюркски езици; Монголски езици; Тунгусо-манджурски езици; Фино-угрикски езици; Самоедски езици; Семитски езици; Чукотско-камчатски езици; Кавказки езици

 

Значителен брой хора гов

орят корейски език, виетнамски език и ескимоски език.

 

Градове

 

Москва Санкт Петербург Новосибирск Екатерингург	Място	Главен град	Федерален субект	Насел.	Нижни Новогород Самара Казан Омск
	1	Москва	Москва	10 508 971
	2	Санкт Петербург	Санкт Петербург	4 600 310
	3	Новосибирск	Новосибирска	1 397 191
	4	Екатеринбург	Свердловска	1 332 264
	5	Нижни Новгород	Нижниновгородска	1 272 527
	6	Самара	Самарска	1 134 716
	7	Казан	Татарстан	1 130 170
	8	Омск	Омска	1 129 120
	9	Челябинск	Челябинска	1 093 699
	10	Ростов на Дон	Ростовска	1 048 991
	11	Уфа	Башкортостан	1 024 842
	12	Перм	Пермски край	985 794
	13	Волгоград	Волгоградска	981,909
	14	Красноярск	Красноярски край	947 801
	15	Воронеж	Воронежка	843 496
	16	Саратов	Саратовска	830 953
	17	Толиати	Самарска	720,346
	18	Краснодар	Краснодарски край	710 686
	19	Ижевск	Удмуртия	611 043
	20	Ярославъл	Ярославълска	606 336
Росстат (2009)

 

Държавно устройство

Държавното устройство на Руската Федерация се определя от Конституцията, която е приета през 1993 година.

Русия е полупрезидентска република, при която държавен глава е Президентът на Руската Федерация, който се явява също и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените сили (избира се на 6 години с всеобщо избирателно право при тайно гласуване).

Представителен и законодателен орган на Руската Федерация е двукамарно Федерално Събрание на Руската Федерация което се състои от: Съвет на Федерацията и Държавна Дума.

В Съвета на Федерацията влизат по двама представители от всеки регион на Русия.

 

Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина - по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати.

Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години.

Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация.

Председателя на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума.

В регионите законодателните събрания се избират по смесена система.

От 12 декември 2004 година Владимир Путин подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на РФ.

Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата „даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ“.

Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента.

Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти.

 

Руската армия има обща численост от 1 130 000 души, което я прави четвъртата най-голяма в света (преди нея са само тези на Индия, САЩ и Китай).

Тя е наследник на въоръжените сили на Съветския съюз, които до разпада му са най-многочислените и едни от най-високотехнологичните в света. От 1991 до края на 90-те години руската армия изпитва остър недостиг на ново оборудване и финансиране. От близо 6 000 000 души военен персонал през 1990, руската армия се свива до малко над 1 100 000 души през 2009, включваща около 2000 изтребителя (напр. МиГ-29, Су-27, МиГ-31), 955 бомбардировача, около 23 000 танка, близо 22 000 далекобойни артилерийски системи, близо 50 подводници, около 100 надводни бойни кораба, 2500 ЗРК и други. Руската федерация притежава най-големият арсенал от ядрени оръжия, възлизащ на близо 12 000 ядрени бойни глави. Стратегическите ракетни войски са оборудвани с общо 446 междуконтинентални ракети от 4 типа, най-далекобойната от които е Р-36МУТТХ с обсег над 15 000 километра. Предвидените военни разходи за 2010 година са 35 милиарда долара, седми по големина в света.

Русия, заедно със САЩ, е една от двете страни, разполагащи с голяма армада от военни космически спътници, и има собствени системи за противоракетна отбрана — А-135, С-400 и Антей 2500. Противовъздушната отбрана на Русия е интегрирана в общата ПВО на страните-членки на ОНД.

 

Административно деление

 

Русия е държава с федеративно устройство. В състава и влизат 1066 града и 2070 населени места от градски тип (1994). Столица - Москва. В състава на Руската федерация влизат 83 равноправни юридически субекта:

 

21 републики:

• • Адигея
  • Бурятия
  • Кабардино-Балкария
  • Карелия
  • Мордовия
  • Тува
  • Чечения
  • Алтай
  • Дагестан
  • Калмикия
  • Коми
  • Северна Осетия
  • Удмуртия
  • Чувашия
  • Башкортостан
  • Ингушетия
  • Карачаево-Черкезия
  • Марий Ел
  • Татарстан
  • Хакасия
  • Якутия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

46 области:

Амурска област, Архангелска област, Астраханска област, Белгородска област, Брянска област, Владимирска област, Волгоградска област, Вологодска област, Воронежска област, Ивановска област, Иркутска област, Калининградска област, Кемеровска област, Калужска област, Кировска област, Костромска област, Курганска област, Курска област, Ленинградска област, Липецка област, Магаданска област, Московска област, Мурманска област, Нижегородска област, Новгородска област, Новосибирска област, Оренбургска област, Омска област, Орловска област, Пензенска област, Псковска област, Ростовска област, Рязанска област, Самарска област, Саратовска област, Свердловска област, Сахалинска област, Смоленска област, Тамбовска област, Тверска област, Томска област, Тулска област, Тюменска област, Уляновска област, Челябинска област, Ярославска област.

• 1 автономна област: Еврейска автономна област.

• 4 автономни окръга:

Ненецки автономен окръг, Ханти-Мансийски автономен окръг, Чукотски автономен окръг, Ямало-Ненецки автономен окръг.

• градове с федерално значение: Москва, Санкт Петербург.

Напоследък започна окрупняване на тези субекти на федерацията чрез сливане.

На 13 май 2000 г. с указ № 849 на президента на Руската федерация са създадени 7 федерални окръга, които обединяват юридическите субекти от състава на федерацията.

 

Икономика.

Русия може да се характеризира като промишлено-аграрна страна с пазарна икономика. Икономиката ѝ е уникална с това, че се формира около ядрото на бивша комунистическа суперсила — Съветския съюз. В последните 10 години Русия подържа голям икономически растеж — средно 7% на година след голямата криза през 1998. БВП (ППС) се изчислява на $2,225 трилиона за 2008 година, седмият най-голям в света. Преди Русия по този показател са само Великобритания, Германия, Индия, Япония, Китай и САЩ. Икономическият растеж се базира както на повишените цени на минерали, нефт и газ на световните пазари, така и на повишена вътрешна търговия с основни продукти. За 2011 средната работна заплата в Русия е около $709 на месец — осемкратно увеличение в сравнение с 2000 година, когато е била едва $80 на месец, за 2009 - $621, за 2010 - $700.

В началото на 90-те години след отварянето на пазара икономиката губи конкурентоспособност и изпада в тежка криза. Множество банки фалират, а високото ниво на корупция води до съмнителни приватизиционни сделки и появата на т.нар олигарси. Неспособността на правителството да се справи с хиперинфлацията води до имиграцията на съществена част от хората, заети в образованието и науката. Съживяването на износа на полезни изкопаеми, в частност нефт и газ, в краят на 90-те години е основна предпоставка за съживяването на икономиката, която в последните години отбелязва значителен растеж. Проблем пред по-нататъшното развитие остава неефективната съдебна система, като и мафията, която все още продължава да оказва значително влияние. Оборотът само на бизнесът с наркотици е около 8-9 млрд. долара, при държавен бюджет от 20 млрд. Географската разлика в икономическото развитие е значителна. Москва, в която живеят 7% от населението допринася с 27% от бюджетните постъпления.

Първичен сектор
Разнообразните природни условия оказват силно влияние върху специализацията и структурата на аграрното стопанство. Тя е растениевъдно-животинска. Почвено-климатичните условия в южната част – Поволжието, Западносибирската равнина, Черноземния район са подходящи за зърнени култури – пшеница, ечемик, а в северната европейска част се отглеждат ръж, пролетна пшеница, ечемик, картофи и лен. Природните условия ограничават отглеждането на царевица, което налага внос. Специализиращи отрасли са овощарството, зеленчукопроизводство и отглеждането на картофи.
Животновъдството е по равномерно разпределено.В европейската част на Русия се развиват говевъдство, свиневъдство и птицевъдство. В за Южен Сибир - Приуралието и Предкавказието е типично овцевъдство. В северните райони е развито еленовъдството, което осигурява ценни кожи. Риболов и производството на рибни хранителни продукти е характерно за Русия. Изградени са големи риболовни бази около Охотско, Чукотско, Каспийско море и в големите езера и реки. Дърводобивът е съсредоточен в европейската част на Русия и в Сибир, като преобладава добивът на иглолистна дървесина. Заетите в първичния сектор са 7% от общия брой заети в националното стопанство.

Вторичен сектор

Заетостта в Русия 40%. Развитието на промишлеността се основава на мощната суровинно-енергийна база и изградената инфраструктура. Отраслите от вторичния сектор формират 60% от БВП на страната.
Енергетика – за електропроизводство се използват различни енергоизточници- въглища (245 милиона тона годишен добив), нефт (13% от световните запаси, 306 млн. тона годишен добив) , природен газ (36,4% от световните запаси), хидроресурси, ядрено гориво. Увеличава се делът на електроенергията от АЕЦ.
Металургия и машиностроене - изградени са големи металоемки машиностроителни предприятия около Централна Русия, Урал, Сибир-кемерово, където се произвеждат черни и цветни метали. В района на Москва и Санк Петербург са съсредоточени високотехнологичните отрасли. Русия е на второ място по добив на злато в света (след ЮАР).
Химическа промишленост използва собствени суровини. Приоритет за развитие са високотехнологичните подотрасли – ограничен синтез, биотехнологии, производство на специални химически вещества и препарати с центрове Поволжието, Западен Сибир, Урал. Значителен е и обемът на минерални торове, соли, киселини и др.
Дървообработването и целулозно-хартиената промишленост – развиват се главно в северните територии на Европейска Русия и Сибир.
Леката и хранително-вкусовата промишленост – големите предприятия са съсредоточени до пазарите и работната сила - Москва, Санк Петербург, Нижни Новогород, Новосибирск и др.

Третичен сектор
Делът на заетите е около 53% от общия брой заети в националното стопанство. Дължината на жп линиите е 87 000 км, като най-гъсто е в европейската част и индустриалните зони. Огромната територия на страната обаче означава, че гъстотата на транспортната мрежа е ставнително ниска. Транспортната осигуреност на страната се променя след изграждането на Транс-сибирската и Байкало-амурската магистрала, строежът на която е започнал през 1938 г., рестартирал през 1987 г. и завършил - 1991 г.
Водния и въздушния транспорт - са добре развити поради преодоляването на големи разстояния (Волго-донския речен път).
Автомобилния транспорт – е характерен за европейската част, тръбопроводния е с трасета от находища на нефт и природен газ към страните на ОНД, Югозападна Азия и Европа.
Туризмът се развива при нови условия- премагнати са тежките административни ограничения за туристите, отменен е статутът на много затворени за туристи градове. Развиват се маршрутно-познавателния туризъм, конгресният и морският туризъм. В Русия има много забележителности, които развиват туризма като Кремъл, Мавзолеят на Ленин, Болшой театър, Катедралата на Свети Василий Блажени и др.
Търговия - най-голям е стокообменът с Китай, ЕС и страните от Източна Европа. Сега в този отрасъл делът на заетите е най-голям.
Образованието, науката и здравеопазването – са били едни от най-развитите в света през 60-те години, но липсата на инвестиции в отрасъла водят до упадък. През 2001 г. за здравеопазване са отделени 0,3% от БВП.

 

Селско стопанство

Селското стопанство задоволява потребностите на страната с най-необходимите продукти, и генерира 10,2% от БВП. Русия е постигнала аграрна независимост. Отглеждат се пшеница, овес, ечемик, просо, ръж, царевица, ориз, грах, захарно цвекло, лен, слънчоглед, картофи, плодове и зеленчуци. Наличието на черноземни почви благоприятства развитието всички видове зърнени култури. Също както всички останали икономически отрасли, земеделието претърпява крах след разпада на СССР и отмяната на колективните стопанства, но леснодостъпните заеми за земеделците и бързото развитие на икономиката спомагат за активното възстановяване на селскостопанската дейност.
Развито е и животновъдството — отглеждане на едър рогат добитък, свине, кози, северни елени, птици и др. Като цяло селското стопанство е със сравнително ниска производителност, но се забелязва напредък в последните години.

 

Промишленост

Руската федерация разполага с огромни запаси от всички видове полезни изкопаеми и минерали. Добиват се злато, сребро, платина, желязна руда, боксити, мед, никел, олово, цинк, калай, волфрам, молибден, живак, фосфорити, скъпоценни камъни и др. Русия е на първо място в света по добив и преработка на диаманти. Близо 10% от работоспособното население, квалифицирано за промишлена дойност, е заето в областта на металургията. Металургичната дейност осигурява достатъчно суровини за пълноценно развитие на всички видове промишлени отрасли.
Развити са химическа промишленост, машиностроене (военно и космическо, промишлено оборудване, морски и речни кораби, самолети и вертолети, автомобили, автобуси, трактори и други селскостопански машини, електроника и електротехника, атомни реактори, жп вагони и локомотиви и др.), дървопреработвателна, целулозно-хартиена, текстилна и шивашка, хранително-вкусова промишленост и др.
Електронната промишленост е от голямо значение, и осигурява високотехнологични компоненти за други два стратегически отрасъла — оръжейната и космическата промишленост. Русия е втора в света по приходи от износ на оръжие и първа по брой на сключени оръжейни сделки.
Повечето предприятия са с остаряло оборудване, но в процес на модернизация.

 

Енергетика

Русия е енергийна суперсила и притежава най-големите запаси от природен газ в света, и едни от най-големите нефтени запаси. Съответно най-добиваната суровина е нефтът (13% от световните запаси, 306 млн. тона годишен добив), следван от природния газ (36,4% от световните запаси, 571 милиарда м3, годишен добив) и въглищата (245 милиона тона годишен добив). Един от най-големите потребители на руски газ е Европа, която бива снабдявана чрез система от няколко газопровода. Някои държави, като България и Финландия, употребяват само газ от Русия. Китай, Южна Корея и Япония от своя страна са едни от най-големите консуматори на руски нефт. В страната съществуват 11 атомни електроцентрали с общо 32 ядрени реактора. През 2005 година капацитетът на ядрените реактори е бил общо 21,244 гигавата. През същата година общото производство на електричество е възлизало на 951 теравата, на четвърто място в света. Русия разполага и с вторите по големина в света запаси от въглища, оценени на 157 милиарда тона. Геотермалната енергия също е развита, най-вече в Далечния изток и Камчатка. През 2003 руското правителство одобрява нова енергийна стратегия, целяща модернизация, подобряване на ефективността на мрежата, намаляване на вредата върху околната среда и постигане на устойчиво развитие до 2020.

 

Транспорт

 

Русия има обширна и добре развита транспортна мрежа. Държавната железопътна компания (Российские железные дороги ) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Железопътните линии на Руската федерация са с обща дължина от 87 157 километра, на второ място в света след САЩ. Транссибирската железопътна линия е също една от най-дългите линии в света. Най-дългите жп-маршрути в света — Киев-Владивосток и Москва-Пхенян използват транссибирската железопътна линия в по-голямата си част. Чрез влакове Русия има връзки с Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (през Калининград), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Монголия и Северна Корея. Има предложение за изграждане на директна връзка и с Норвегия, през Финландия и Швеция. Седем града разполагат с метро — Москва, Санкт Петербург, Нижний Новгород, Новосибирск, Самара, Екатеринбург и Казан. Има проекти за изграждане на метрополитени в Омск, Челябинск и Красноярск.
Общата дължина на пътната мрежа възлиза на 933 000 km, от които 754 984 km са асфалтирани. Броят на пътно-транспортните произшествия е много висок, но на жители той е по-нисък от броя в Китай, Индия и САЩ. Из цялата страна са разпръснати 1 260 летища и 47 вертолетни площадки. Аерофлот е основният авиопревозвач и една от най-старите авиокомпании в света, основана през 1923. Търговския флот възлиза на 1 074 кораба. Водните пътища на Русия са с дължина около 102 000 km.
Дължината на газопроводите е близо 160 000 km, на нефтопроводите — 75 000 km. Има и тръбопроводи за други видове продукти с обща дължина над 14 000 km.

 

 

Руска федерация
Официален език	руски
Столица	Москва 55°25′08″ с. ш. 37°37′56″ и. д. (G)
Най-голям град	Москва (10 390 000 души)
президент	Дмитрий Медведев
министър-председател	Владимир Путин
Площ	на 1-во място
- oбщо	17 098 242 km²
Население	на 9-то място
- oбщо	141 903 979
- гъстота	8,5 д/km2
БВП - oбщо - на човек	на 8-мо място 2,266 трлн. $ 16 100 $
ИЧР	0,802 (висок) (на 67-мо място)
Валута	Руска рубла (RUB)
Часова зона - Лятно часово време	от UTC+2 до UTC+12 - от UTC+3 до UTC+13
Независимост - дата	862
Национален химн	Химн на Руската федерация
Интернет домейн	.ru, .рф
Телефонен код	7
(1): Има още 27 официално признати езика в отделни области на Русия.

• Новини|
• История|
• География|
• Устройство|
• Култура|
• Руски език|
• Връзки|
• Контакти

©Vladislava Filipova. All right reserved.